14 .. Пекулий и прекарий

Конспекти и разработки по Римско частно право, съобразени с актуалното учебно съдържание

14 .. Пекулий и прекарий

от Assasiyah » Пон Авг 13, 2007 6:55 pm

Въпрос 14:
Пекулий и прекарий




1) Пекулий (peculium)
Собственик на пекулия бил домовладелецът. Той отговарял за сключените от подвластния сделки. Pater familias отговарял за сделките на подвластния, за които е дал съгласие, ограничено - до размерите на пекулия или до размера на обогатяването (за сделките, за които не е дал съгласие). Исковете, които били предоставяни от трети лица срещу pater familias, били actio quod iussu, actio de peculio et de in rem verso, actio tributoria.

Пекулият е такъв имот на робовладелеца, който той предоставял на някого от своите роби да го стопанисва и управлява. Обикновено уговорката е била робът да предава определена част от прихода от него на господаря, а останалото да прибира за себе си. Робовладелецът оставал собственик на пекулия и винаги можел да го отнеме от роба. И двамата имали интерес от пекулия - робът да прибира част от изработеното за себе си, а робовладелецът - да увеличава пекулия и имуществото си.

>> Свободно управление на пекулия - libera administratio peculii - робът може да се разпорежда с пекулия, да отчуждава имотите му, да поема задължения, без да е нужно да иска съгласието на господаря, той пък отговарял до размера на пекулия; искът, който трето лице можело да предявява срещу робовладелецът е actio de peculio et de in rem verso. И тук можело да се използва иска actio tributоria, по силата на който ако пекулият е недостатъчен да се плати на всички кредитори, господарят трябвало да го раздели съразмерно между тях.


2) Прекарий
Прекариумът представлява предоставяне на един имот, за да бъде ползван от т.нар. прекарист до поискване. Още в най-отдалечените времена на римската история на богатите и знатни римляни, които имали под свое покровителство бедни зависими хора, клиенти, давали на тези свои клиенти известни имущества в прекариум. Извършвайки този акт, патронът не поемал риск, защото всеки момент е могъл да отнеме онова, което е дал. Докато прекаристът бил лице, което се ползва с доверие, за патрона е било по-удобно да му предостави, защитата на своето владение. В момента, когато доверието престане, патронът отнема вещта, която е дал. Що се отнася до правната защита, РП е осигурявало такава не само на владеещият за себе си, но в някои случаи и на т.нар. деревативен владелец.
Изображение
Аватар
 
Мнения: 531

Re: 14 .. Пекулий и прекарий

от Mura » Нед Юни 15, 2008 3:49 pm

Разработила съм малко допълнения по въпроса за пекулия. (Източник: РЧП на проф. М. Андреев и статия на доц. Новкиришка, поместена в сп. Търговско право, бр.3 от 2000г. - "Пекулият - форма на участие на робите и подвластните в търговията")

Пекулият представлява правна конструкция, създадена от римската юриспруденция и утвърдена в правната система по пътя на преторската практика. Тя отразява съществуването и развитието на едни вече утвърдени отношения в рамките на римската фамилия. Към III в. пр. н.е. пекулият е масова практика, но правната му урдеба идва значително по-късно с появата на Edictum de peculio. Хонорарното право узаконява съществуващите и регулирани от обичайното право отношения в момента, когато се налага робите и подвластните с пекулий да сключат сделки с трети лица извън границите на римската фамилия.

Според някои дефиниции, дадени в Дигестите, пекулият не се състои в конкретни вещи, които го съставляват, а в тяхната стойсностна оценка и в известен смисъл се доближава до общото понятие за капитал, обособен в патримониума на pater familias. В някои фрагменти на Дигестите се обръща внимание на една много важна негова характеристика – фиксирането на стойността на предоставеното в пекулий имущество в codex accepti et expensi на господаря и в отделянето й в самостоятелно сметководство на притежателя на пекулия. Това обосновава идеята, че в класическия период пекулият по своеобразен начин се „дематериализира”. Той престава да бъде конкретна вещ или сума пари, а е капитализирана стойност, която определя както границите на участие на роби и подвластни в гражданския оборот, така и границите на отговорността на господаря, респ. pater familias по искове на трети лица от сделки с пекулиарно имущество.

Развитие на пекулия:

(^) първоначално е представлявал няколко глави добитък или малка сума пари, предоставени на роб или на подвластен син с цел осигуряване на тяхната издръжка;
(^) в класическата епоха пекулият вече се схваща като фактическо владение, оценено на определена сума пари, а не в определен брой животни;
(^) По времето на Принципата се обособява т.нар. лагарен пекулий (peculium castrense) – пекулий на подвластен син на военна служба. В него се включва имуществото придобито при и по повод на военната служба и то се счита за собствено имущество на подвластен син, с което той може свободно да се разпорежда с правни сделки между живи или по повод на смърт.
(^) В следкласическото право се появява т.нар. квазилагарен пекулий (peculium quasi castrense) – пекулий на подвластен син, който включва придобитото от него имущество на държавна или на църковна служба (заплащане, възнаграждения, дарения от императора). Това имущество има същия правен режим като лагерния пекулий.

Пекулият възниква като практическа необходимост в условията на прехода на робовладението от патриархален към класически модел и е съобразно средство за стимулиране на развитието на гражданския оборот. Чрез него домовладелецът участва с целия персонален състав на своята фамилия и всичко е насочено към по-рационалното стопанисване и управление на съществуващото имущество и придобиване на ново.

Пекулият е свързан и с осигуряването на средства за издръжка на големи части от населението по време на Републиката и началото на Принципата, когато въпреки нарасналото значение на търговията и занаятите, замавладението запазва голямото нравствено, политическо и икономическо значение. Той има своето място и за запазване на римската фамилия като икономически единен колектив под управлението на домовладелеца, явява се средство за нейното участие в икономическите процеси без да се нарушават границите на традиционното й възприемане и регулиране на морала, обичая, религията и правото.

Чрез правната конструкция на пекулия се определя съвършено нова социална функция на робите, характерна само за Древен Рим – да стопанисват самостоятелно преодставеното от господаря им имущество, дори и включените в него servi vicarii, като на последните самите роби с пекулий могат да учредяват субпекулий.
Аватар
 
Мнения: 25

Re: 14 .. Пекулий и прекарий

от b_one » Пон Юни 16, 2008 11:54 am

поздравления за разработката!
 
Мнения: 146


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта