69 .. Приемане и отказ от наследство.

Конспекти и разработки по Римско частно право, съобразени с актуалното учебно съдържание

69 .. Приемане и отказ от наследство.

от atanassoff » Вто Сеп 18, 2007 12:06 am

Въпрос 69
Приемане и отказ от наследство.


1. Начини на придобиване

Домашните наследници (heredes domestici – подвластни, освободени чрез завещание роби) придобиват наследството по право в момента на откриването му; не могат да откажат наследството. Останалите (външни - extranei) наследници трябва да го приемат. Това се извършва чрез едностранно волеизявление на наследника. Формалното приемане се нарича креция (cretio). В класическото право може да се приема и неформално – или чрез изрично изявяване на воля, така и мълчаливо. Когато той започне да извършва разпореждане с наследственото имущество се счита, че приема наследство.

И двата вида наследници не са обвързани с определен срок за приемане на наследството. Но преторът дал на домашния наследник срок за решаване – срок, в който наследникът трябва да реши дали приема или да откаже имуществото. Ако срокът изтече и наследникът не се произнесе се счита, че е приел. Кредиторите могат да започнат съдебен процес и с външен наследник – питат го дали е наследник и ако каже не, или нищо не каже, наследството се предлага на следващия наследник; ако няма друг – принудителна продан на наследственото имущество. Ако наследстсвото не било придобито в момента на смъртта на наследодателя, то било незаето наследство (няма свой носител – може да се узукапира в едногодишен срок). Допуска се интестантните наследници като агнатите и гентилите да отстъпват наследството на друг чрез in iure cessio hereditas още преди да са го приели. То дава възможност както на интестантните, така и на тестаментарните наследници да цедират, т.е. да прехвърлят на други лица приетото вече наследство.

Иначе важат ограниченията за наследството от Август – за бездетните и неженените; установяват се и ограничения за придобиване на наследство от недостойни наследници. При вулгаризираното следкласическо право придобиването на имуществото от домашните и външните наследници става с приемане. При Юстиниан пак се възстановява по право и с приемане.

В следкласическото право отпада приемането с креция. Отложени са ограниченията на бездетните и неженените – остава само за недостойните. Незаетото наследство не се третирало като лишено от правен статут имущество, а като своебразен правен субект.

2. Действие на придобиването

Сънаследяване и акресценция. Придобиването означава, че наследникът става носител на всички права и задължения, които влизат в наследството. Наследникът ставал универсален правоприемник на наследодателя и затова имуществото на наследодателя се сливало с имуществото на наследник, поглъщало се от последното. Това сливане е неудобно, когато наследодателя/ наследника бил несъстоятелен. Затова се иска отделяне на наследственото имущество от имуществото на наследника.

Има 2 разрешения:
1) Кредиторите на наследодателя добили възможността да искат отделяне на наследственото имущество от имуществото на несъстоятелния наследник, за да избегнат конкуренцията на неговите кредитори. Осъществява се с правотворческата дейност на претора – separatio bonorum.

2) Наследникът може да иска отделяне от имуществото на наследодателя, когато то било обременено със задължения, по-големи от неговия актив. То се създава при Юстиниан – beneficium inventarii.
Отделянето на наследственото имущество от имота на наследника (beneficium separationis) може да бъде искано от всеки един от заинтересуваните кредитори, но само докато наследственото имуществото още не се било сляло фактически с имота на наследника. При уважаване на молбата кредиторите, които искат отделянето, могат да се удовлетворят от наследствения имот преди кредиторите на наследника – само ако останел известен остатък, той можел да се използва за удовлетворяване на кредиторите на наследника. beneficium inventarii – наследник, който приемал едно несъстоятелно наследство можел да ограничи отговорността си само до размер на това, което приема. Той трябва да състави опис на приетото имущество в двумесечен срок, като е бил задължен да започне неговото съставяне в 30-дневен срок от деня на откриване на завещанието или от деня, в който е узнал за призоваването му към наследството. Описът се съставя в присъствието на 3 свидетели и tabularius. След съставянето му наследникът отговарял само до размер на това, което е получил от наследодателя.

3. Сънаследяване

Сънаследяване е налице тогава, когато към наследството на едно лице били призовани било по силата на завещание, било по силата на закона няколко души наследници. Наследяващите заедно наследството на един общ наследодател се наричали сънаследници. Дяловете могат да са равни/ неравни. Равни – двама синове на наследодател, по ?; Неравни – синът на наследодателя наследява ab intestato заедно с трима внуци, деца на умрелия преди наследодателя втори син (син - 1/2; внуци – по 1/6). При сънаследяване се установява съсобственост между сънаследниците върху вещите, които принадлежали на наследодателя по време на неговата смърт. Що се касае до облигационните права и задължения на наследодателя по начало те се разделяли между сънаследниците, освен когато били неделими по своето естество, в какъвто случай се установявала солидарност между сънаследниците. Ако един от сънаследниците се отказвал от наследството, неговата част се разделяла между останалите сънаследници, дяловете на които съответно се увеличавали. Това увеличаване се нарича акресценция (прирастване). Не е нужно наследникът, на който се увеличавал чрез акресценция, да изяви някаква воля за приемане на това увеличение.

4. Защита на наследника

Цивилният наследник разполагал с иска hereditas petitio. Ищецът по този иск трябвало да установи качеството си на цивилен наследник. Ответник по иска бил този, който владеел наследственото имущество или някаква част от него, твърдейки, че е наследник, а също и този, който владеел наследството или някаква негова част, без да сочи каквото и да било основание.

При уважаване на иска по време на формуларната процедура ответникът бил поканван да върне наследството, а ако не – да заплати стойността му. Предмет на иска е наследственото имуществото – не само телесни вещи, вещно право, но и вземанията, включени в наследството. Ако наследникът бил продал някои от наследствените вещи, той е отговарял за тяхната стойност. Според Senatusconsultum Juventianum добросъвестният ответник трябва да бъде осъден да върне това, с което се е обогатил, а недобросъвестния – всичко, коео съдържало наследството, когато го бил завладял. Цивилния наследник може да предяви и конкретна акция – rei vindicatio, actio certae creditae pecuniae и т.н.

Искът hereditas petitio защитавал само цивилния наследник. За защита на преторския наследник бил създаден интердиктът quorum bonorum. Ако ответникът по този интердикт не изпълни нареждането да предостави на преторския наследник наследственото имущество, той бил осъждан да заплати неговата стойност. При Юстиниан исковете се на цивилния и преторския наследник се изравняват.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: 69 .. Приемане и отказ от наследство.

от valia24 » Пет Окт 26, 2007 2:27 pm

Въпрос 57 -БСУ
Наследявания и дарения
-Правоприемство-mortis causa,hereditas,bonorum possessio
-Лежащо наследство-hereditas iacens
-Способност да се наследява
-придобиване на наследство
-Предмет и ефекти на насдственото правоприемство,разпределение на наследството ч/з завещание
Mortis causa-ако някой намиращ се в смъртна опасност направи дарение,то това дарение остава валидно,ако дарителят умре,ако той преживее опасността дарението отпадало.Това се нарича mortis causa donatio.Без да се намира в смъртна опасност дарителят може да направи дарение с оглед на това,че ще умре преди надарения.Това дарение се затвърждавало със смъртта на дарителя и е можело да бъде отменено от него самия.Такива дарения били допустими м/у съпрузи,при които иначе даренията били забранени.В Юстиниановото право mortis causa donation са ограничени с подобни на заветите ограничения(в размера на дарението и способността за получаване на дарение).Тези дарения трябвало да са извършени пред 5-ма свидетели.
Mortis causa capio-това е всяко придобиване поради смърт,което не е нито завет,нито наследство,нито дарение.Най-често срещания случай бил когато едно лице е назначено за наследник или заветник под условие ,че ще даде нещо на трето лице.
Наследството е съвкупност от имуществени права и задължения,които след смъртта на наследосателя преминават у наследника.След като наследството премине у наследника,той става нещо като продължител на личността на наследодателя –общ правоприемник.Не можели да се наследяват чисто лични права и задължения.Когато наследниците били няколко,то тогава наследството се разделяло м/у тях.При неделими вещи наследствениците ставали съсобственици.Всеки един от наследствениците можел да поиска подялба на имуществото ч/з продажба, а можело да се установят отношения на солидарност спрямо неделимата вещ и да се управлява от всички едновременно.
Наследство по преторския едикт се нарича bonnorum possessio.Преторът в своя едикт обявявал,че ще дава bonnorum possessio на лице,корто му предоставаи завещанието на покойния подпечатано със 7 печата.В такива случаи преторът давал bonnorum possessio на лица,които не фигурират в завещанието.Ако нямало завещание преторът давал bonnorum possessio по следния ред:
-lebri(вкл.еманципираните)
-легитими
-когнати
-преживелият съпруг
Отначало обстоятелството,че някой е получил bonnorum possessio не лишавало наследниците по ius civile да завеждат иск за наследство,но с течение на времето те били лишени от тази възможност/респективно от възможността да добият наследството.
Преторското наследство се открива със смъртта на наследодателя и става валидно от момента,в който преторът издава bonnorum possessio.
Лежащо наследство-hereditas iacens било такова наследство,което никой не се явявал да получи.То можело да бъде придобито ч/з съкратени узакапионни срокове-едногодишна давностно владение дори за недвижимите имоти.
За да има едно лице способността да наследява-testamenti factio passiva то трябвало да е римски или латински гражданин-перегрините нямали право да наследяват.Не можели да наследяват лица,за които завещателят не е имал представа в момента на изготвянето на завещанието.не можели да получават наследство корпорации(смекчение било направено за римската държава),бездетните,неомъжените/неоженените до определена възраст,бездетните.Роб можел да получава наследство за своя господар.Наследник можел да бъде роб,който е освободен в завещанието.
Придобиване на наследство
Hereditas domestici придобивали наследството по право,външните наследници трябвало ч/з волеизявление да приемат наследството изрично.Това ставало по три начина:
-със тържествено волеизявление пред свидетели
- с мълчаливо приемане
-nuda voluntas-изрично,неформално волеизявление за приемане на наследство
Когато наследниците били повече те придобивали по глави,когато не били от една и съща степен по колена,освен в случаите когато не се наследявало по завещание,в което е упоменато друго.
Нямало е срок за приемане на наследство или за вслизане в наследвтво при домашните наследници.По молба на кредиторите обаче преторът давал на домашните наследници „време за размисъл”.След като изминел този срок,ако те не са се произнсли,се смятало,че са влезли в наследство,ако са се откажели от наследството,то се е предлагало на следващата група наследници и така докато накрая ,ако никой не го приемел наследството се продавало принудително.
Когато наследниците влизали в наследство,те придобивали както правата,така и задълженията на заещателя.Когато наследникът или завещателят били несъстоятелни,можело да се поиска от наследника или от кредиторите разделяне на имуществото.Така наследникът трябвало да изготви опис на наследството в двумесечен срок .По този начин той отговарял пред кредиторите само в рамките на полученото наследство,без да се засяга лично неговото.Кредиторите можели да поискат разделяне в случай,че правоприемникът е несъстоятелен.Тогава те можели да се удоволетворят от имуществото на наследодателя с предимство пред кредиторите на наследника.
При наследството по завещание,завещателят в древността,ако искал да обезнаследи някой от hereditas sui трябвало да направи това поименно и ирично за синовете си,а за останалите можело и общо.Ако не го направел по надлежния ред,то завещанието му било нищожно.По време на Принципата за защита на законните наследници от произволни обезнаследявания се създали законни части за законните наследници,с които завещателят не можел да разполага в завещанието си.В случай на обезнаследяване,наследниците са можели да потърсят правата си по съдебен ред пред претора,като искат допълване на завещанието или оспорят валидността му,като потдържат тезата,че завещателят не е бил душевно здрав в момента на изготвянето на завещанието и това личи от самото него.Завещателя е можел да се предпази от оспорване ,като остави на законните наследници1/4 от наследството си-техният законен дял.
 
Мнения: 7


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron