Гражданско общество и политическа държава

[PyMbama]

Гражданско общество и политическа държава
Това са две категории, които се намират във взаимна връзка. Диференцирането между двете е процес, който се наблюдава през Късното средновековие и началото на Новото време. Голям е приносът на Адам Фъргюсън, който написва книга върху историята на гражданското общество, и на Адам Смит. Своеобразна кулминация в осмислянето на диференциацията срещаме при Хегел. Диференциацията между двете е процес, който се наблюдава в недрата на късния феодализъм. За феодализма е характерно сливането на властта и собствеността. Върховният владетел е и собственик на земята на кралството. При феодализма се наблюдава една вертикална делегация на власт и собственост от краля към неговите васали. Това е една система, която се основава върху личната зависимост. При феодализма се наблюдава натурално стопанство. Постепенно обаче в недрата на феодализма започва да процъфтява стоково-паричната система и така започват да се обособяват законите на свободните градове, дружества и пр., а това води до разлагане на феодалната система. При това разлагане говорим за диференциране между империума и доминиума. В крайна сметка се стига до диференциране на гражданското общество, което се състои от множество частни обединения на отделни индивиди, като материалната основа на гражданското общество е частната собственост. Гражданското общество започва да се разглежда като сфера на свободата.
Приносът на А. Смит е от огромно значение, защото той разкрива, че икономическите процеси (произвеждане, разпределение и използване на материалните блага) се подчиняват на закономерности. Според него намесата на публичната власт в живота на гражданското общество трябва да бъде ограничена. Ако се позовем на Хегел, гражданското общество се възприема като една сфера, в която индивидите си взаимодействат с оглед удовлетворяването на техните материални потребности. То обхваща обществените отношения, свързани с брака, семейството, физическото възпроизводство, образованието, професионалната реализация, вероизповеданията, въобще всички онези ценности, които се отнасят към частната сфера на обществения живот. Наред с това в гражданското общество се формират редица сдружения на гражданите, свързани с преследването на различни цели – както материална печалба, така и сдружения с идеална цел. Алексис дьо Токвил разкрива спонтанната способност на гражданското общество към самоорганизация. През XX в. Фр. Хайек поддържа тезата за т. нар. спонтанен естествен ред. Същевременно обаче гражданското общество е място на една непрестанна конкуренция между индивидите и социалните групи, тъй като те се стремят да реализират своята собствена цел, без да се интересуват от интересите на другите. Оттук е другата гледна точка за гражданското общество като сфера, която се основава на антагонизма. Тези противоречия могат да доведат до открити сблъсъци в гражданското общество, които могат да прераснат в своеобразна гражданска война. В гражданското общество отделните индивиди гледат на другите единствено и само като на средство за постигането на своите собствени егоистични цели. На тази основа се стига до заключението за необходимостта от политическа държава, която има предназначението да управлява обществените дела, да поддържа обществения ред. Гражданското общество се разглежда като сфера на свободата – всеки индивид може сам да определи своите житейски цели и да се стреми към тяхното постигане. Взаимодействието между свободните индивиди се осъществява по договорен път – чрез сключването на граждански договор. Договорът трябва да се изпълнява. Гражданското общество е една сложна и динамична сфера, в която се наблюдават множество действащи лица – както отделни индивиди, така и граждански сдружения, неправителствени организации. Гражданското общество се характеризира със своята вътрешна хетерогенност – налице са много интереси, разнообразни по своята природа. Тази двойка категории са преобразуват в марксическото разбиране като база и надстройка. В гражданското общество се удовлетворяват първичните потребности.
„Човек преди да се занимава с политика, изкуство и култура трябва да се е нахранил, облякъл и да има покрив над главата” – мисъл на Хегел, полуляризирана от Сталин.
Политическата държава се характеризира със своята вътрешна хомогенност. Публичната власт се осъществява от система държавни органи, чиито действия са подчинени на общи за всички тях цели. Взаимодействието между гражданското общество и политическата държава получава принципно решение още в началото на модерната епоха чрез Декларацията за правата на човека и гражданина (1789 г.).
Държава > Държавни органи > Гражданско общество
Правата на човека са правата на индивида в гражданското общество. Правата на гражданина са права на индивида в публичната сфера – правата, свързани с политическото участие. Гражданското общество, отделните индивиди могат всичко, което не е изрично забранено от закона. Отделните държавни органи могат да предприемат единствено такива действия, които са изрично разрешени от закона, като при това всяка тяхна намеса в живота на гражданското общество трябва да се обосновава чрез позоваване на идеята за общото благо.
Тази двойка категории е в основата на модерния конституционализъм. Отделният индивид се оказва в едно двойно качество – егоистичен човек със собствени цели и интереси и гражданин на държавата, от който се очаква да отдава предпочитание към общото благо. Взаимодействията в националната общност са обединяващото звено между индивидите с различни интереси.

Допълнителна информация можете да намерите в книгата на доц. Близнашки „Форми на държавата” – I глава, 24-38 страница.
Лекцията в word формат.