Въпрос 1: Политика и познание за политиката

[Jantex]

Въпрос 1
Политика и познание за политиката

- терминът “политика” има старогр. произход
- Аристотел (“Политика”) проучва държавните уредби на гръцките полиси и “варварски” държави; свързва политиката с етиката.
- Платон – “Държавата”

* Извод: Още през древността от политическата митология започва да израства учението за политиката като висш хуманен израз на изкуството да се управлява държавата!!!

- Николо Макиавели – първият учен на новата политическа наука и нейн създател; свързващо звено между античната и съвременната политическа мисъл.
- Новото време – европ. рационалистична традиция – Хобс, Лок, Спиноза, Монесткьо, Русо, Кант, Хегел създават отговарящи на нея политически концепции.
~ нови свободни институции
~ първите писани конституции

***
І. Интерпретации на политическата теория като дисциплина:
> разглеждане на политическата теория като история на политическата мисъл;
> полит. теория като процес на изясняване на значението на термините, чрез които се водят полит. спорове;
> полит. теория като създаване на формални модели (вдъхновени от теорията на икономиката);
> полит. теория като теоритична политическа наука.

1) В американската политическа наука от кр. на ХІХ в. и нач. на ХХ в. изучаването на политиката е било главно историческо, еволюционно и сравнително. Акцентира се върху еволюционното развитие на демократичните идеи и научното развитие на политиката.
- приема се също, че полит. теория предоставя набор от аналитични понятия за научно политическо изследване, което се разбира главно като приложна наука за политическите и управленски реформи и образованието на гражданите.
- полит. теория се изучава и преподава главно като история на политическите идеи и тяхното отношение към полититическите институции.

2) 20-те години на ХХ в.:
- Харол Ласуел и Чарлз Мириам (основател на модерната политическа наука) – теория на политиката, която образува сърцевината на обективната и методологична усложнена форма на социално научно изследване. (Акцент върху използването на понятия и методи от други научни области като психология и социология.) Апелира за преодоляване на формалистичния подход.

3) През 60-те години на ХХ в. бихейвиористката “революция” започва да определя развитието на политологията.
- централният акцент на Б. (бихейвиоризма), , формулиран от учени като Дейвид Йистън, е развитие на наука за политиката, моделирана по методология на естествените науки.
- Б. омаловажава 1) и дава предимство на идеята за чиста наука; коренно променя изследователските промени на полит. наука – въвежда системи и количествени методи на анализ.
- Б. - “сърцевината на методологията на полит. науки”.
- Б. търси връзки между политиката и протичащите извън нея процеси и явления.
(~ създава се емперична теория)

ІІ. Политическата теория е разделена професионално на 3 части: историческа, нормативна и емпирична.

4) 1969г. – Йитън обявява “нова революция” в полит. наука, една “постбихейвиористична” революция, която поставя, поне в началото, по-слаб акцент върху научния метод и техники на изследване и се интересува повече от обществените отговорности на научната дисциплина и от политическите проблеми.

(...бихейвиоризмът губи влияние след 1970г...)

5) Теория за рационалния избор – следва икономическата наука по отношение на това, че приема за аксиоми универсалните човешки свойства, присъщи на индивида – рационалността и собствения интерес.

***
• “Политологията е наука за политиката, властта и държавата (държавното управление).”
• “Политологията е тясно свързана с историческия политически процес, но не е зле преподавана история”
• “Политологията е призвана да държи сметка за правилата, които определят полит. институции, но не е описание на действието им.”
• Условно разграничаване на основните политически нива при извършване на изследване: глобална, регионална и политика на местно ниво.
• Макс Вебер: “Политиката е стремеж към участие във властта или влияние за нейното разпределяне.”
• “Политическият институционализъм” = държавните институции и нормите, които ги регулират (днес недостатъчен, но преодолява изцяло формализма).
• "Политиката – съвместна дейност, насочена към установяване на задължителни правила за взаимодействие в публичната сфера; регулираща роля върху правилата за поведение."
• "Политиката – сфера за разрешаване на обществените конфликти."

Юрген Хабермас: “ Правото, моралът и политиката не са напълно отделени.”